този страх...

[иринка]

Усещаш ли ме вече със сърцето,
или съм тяло само,чужда вещ?
......Бледнее май,прозрачно е лицето,
не те разтапям още като свещ....

Помисляш ли поне за миг за мен?
...когато си във своят дом....
.........при твоята жена....
Ще можеш ли поне за миг...
...или за ден...
да ме поискаш сякаш съм една?

Във уморените ми устни ти отрова вливаш....
Във нежните ръце поднасяш грях.....
Дали ти вечно тъй ще ме отблъскваш?!
И не защото съм ти чужда..а от страх....

Ах този страх!
Той ме убива....
И теб убива те,признай!
Прости си го!
.....и забрави за него....
Отдай ми се веднъж поне до край!

[Carica na noshta]

Толкова красиво пишеш,просто нямам думи.

[$tambeto]

Много мъка сътворява тази любов ей,прекрасно е стихчето 

[иринка]

Толкова красиво пишеш,просто нямам думи.

Много се радвам ,че мислиш така

[иринка]

Много мъка сътворява тази любов ей,прекрасно е стихчето 

Дам...наистина  сътворява много мъка .....Благодаря