Arwen & иринка
Къде забрави миговете на взаимност,
къде забрави мойта вярност...
Плачеща...вървя сама......
Къде остана тихата интимност
сгушена до тебе да стоя...
Къде останха целувките ти ,
вече избледнели...но тъй меки.....
Къде остана искрената топлота?
Откраднати милувки,в тъмни преки...
Вече чудя се...
Дали и там не съм била сама?
Виждаш ли, какво правиш с мен?!
И на себе си нямам вяра...
Виждаш ли как се губя ден след ден...
Из улиците тичам... викам... търся се...
И намирам се... там в онзи спасителен бряг...
и пак се губя... в твоя грешен свят...
Не зная за какво живея в него...
Толкоз е непоносим,а толкова примамва.
А нещо все към него ме придърпва,
пак ме теглиш бясно в твоята измама.
Тихичко по улиците ти пристъпвам,
спъвам се на всяка крачка в твоя лед,
Падам,после ставам и не те отстъпвам,
бягам..търся устните от мед...
...и пак те няма....
И пак се криеш...
А, когато сам оставаш... при мене идваш...
И във мен лъжите си изливаш ...
Зная, обичаш ме... но и мразиш ме...
Бягаш и пак се връщаш...
В своя си свят скиташ...
И в него с лъжите си душата ми завличаш...
Ела веднъж поне-реален,
поспри за малко и ме погледни.
Че си ранен аз знам,че ще отричаш,
но мен да обвиняваш престани!
Защо когато си самотен идваш?
Защо когато си изгонен и от своя свят?
Защо когато няма кой да те обича,
искаш с тебе да се върна в твоя ад?
Знаеш ли, как ме боли?
Знаеш ли, как във мен всичко крещи?
Когато си с нея, аз зная, че си щастлив...
Когато тя те целува... тръпнеш запленен...
И когато тя си отива...
когато лед в сърцето ти разстила...
идваш при мен...
Искаш аз да запълня, онази празнина...
Но, как, кажи ми... как да те обичам...
След като ти на нея себе си вричаш...
И въпреки това, аз те обичам!
И дори да ме боли... не, не мога...
не мога да го отричам...
Не знаеш как съм бягала...
как от мислите си съм се крила...
и обградена в самота съм се скитала...
Изгаряла съм без огън...
Плакала съм без сълзи...
И пак на теб вричам избледнелите си мечти...
И искала съм да съм камък... да не чувствам...
О, ти незнаеш как съм бягала от всички тези...
безмълвни безумства...
И днеска мога да избягам,но не искам,
аз знам че ще остнанем все така..
Една жена,която все след теб ще тича...
и мъж от който идва само самота.
Так ще бъде...Няма да се боря вече,
ще си остана същата,с любов..
А ти си продължавай...болката изтече...
Аз ще се надявам на живота нов.....
И така... разказът остана без край...
И за болката няма обяснение...
И за любовта не се намери признание...
Но, аз знам, тя е в мен...
Чиста и красива...
и макар да е несподелена... аз знам,
с нея чувствам се жива...
И знаеш ли... дори съм щастлива...
А ти... скитай се в своя си свят...
иди и при нея потърси своя бряг...
Може да се върнеш, когато поискаш...
но ще намериш само следи...
от онази жена, която те обичаше,
от онази жена, която себе си за теб предаваше
и в самотата ти на теб се вричаше.
