В мозъка кълбо къпини се разтича...
И багрещият сок се влачи, влачи...
Всяко малко зрънце на частици се съблича...
И оглежда се - във течно състояние, обаче...
***
Цъфват в зениците носталгии, картини...
Малко твърде пъстри... И също семпли малко...
Четките са твърди... в тях са се попили...
Всичките ми багри - най-величествени, жалки...
***
И върти ми се главата... Край оста си - мисъл...
Която пак към тебе се търкаля...
Малко ми е странно, така да се събличам...
Обикновено си оставам поне по пеньоара...
***
Пък ей ме на' внезапно... разголена, врътлива...
Малко ми е неудобно да се гледам...
И сякаш че съм смесица свенливо похотлива...
Която в две посоки тегли се да се разделя...
***
И малко... малко... малко... малко ми е многото...
Което те събира в длан, в юмрук...
И жалко... жалко... жалко... че го няма в мен помпозното...
Тогава някак по-виден щеше да е моят звук...
***
Но стига съм овъртала... и без друго май че падам...
Мехурчетата в мозъка ми цял балон надуха...
Откъде започнах... и къде попаднах...
Помня само, че косите ми в очите твои духаха...
