и чувството - скътано... обречено е на изгнание

[ilusia]

Махагон проблясва на пръста , с който тълпата ме сочи...
И гледа ме как влача се с кръста , а времето кръвта ми лочи.
Чаках те толкова дълго... че малко се уморих....
И на клада от блянове сълзите си изгорих ...

В бяла роба - сякаш безплътно видение , на минали болки
и минали страсти..
.грехопадение блясва в очите с привкус на ледени краски
Мълчанието ми казва много... всичко казва дори...
Лицето ми посивя , от облик на минали ужаси...

От кошмарите дневни , спасение потърсих ...
а от този страх- не се отърсих...
Преследвана , гонена - никога чакана...
въздишка от пясъка отронена .
И усмивка дълго плакана...

Отиваща си , заминаваща. Прииждаща и онемяваща.
Звуци с акорди на тишина.
Думи родени от апатията...
Мълчанието ми казва много. То всичко казва дори...
Кръста не тежи... и от пироните не ме боли...

Тази болка е мълчание. Тази болка е уют...
За минало страдание. За умора... умора от едно мечтание
и чувството - скътано... обречено е на изгнание

[solitude]

Когато нещо гние то се превръща на тор. А торта може както знаем да подхранва и не се знае какво ще изникне след това [heart__] Прочети в "стихче което обърна на 180 градуса настоението ви" [I love you]