Топя се...
Камъче бях...
А се разтопявам....
От тези прещи слова от теб.
Не мога вече да ти позволявам,
да ме раняваш ти....
със този огън-лед.....
Изгарям...
в кладата на твоя ад...
и на лъжите...
ръцете ти са пламъци...
...кошмарно те блестят
със блясък който губи ми мечтите,
и с тях последните надежди ми горят....
Преливам...
Чаша съм кристална....
във мене вино....
даже кръв наливаш....
Последна капка от бутилката изля се.
Последна капка кръв и ме убиваш!
Умирам...
ти го предизвикваш...
Не искам...
а ме подлудяваш,разбери!
И ето,пак към гибел ме изтикваш....
Отивам си,
но не защото нямам сили да се боря!
А за да дойда пак,
да видиш моите очи.
Тогава вече ще съм по-разумна....
С лице от мрамор...
...и преглътнати сълзи!
