В бяло
Тази вечер съм във бяло.
Булото свирепо пада над безсънните очи!
Времето над мен е натежало.
В черни нощи и лъжи...
Истински ли се презирам не отричам...
може би...
може би...
Трябва в клетви да се вричам.
От лъжи. И със лъжи.
После бялата пътека счупени стъкла
като сън отронен да прегазя...
Ето тук не издържах...
И извиках... че се мразя!
Гонех думите наум...
лазех бледа сред цветята...
Миг... по-кратък от куршум
и видях се аз отатък...
С остри мисли режех часовете
и изричах пак пред теб лъжи...
До смъртта така нелепо
няма никой да ни раздели...
