Мразя да се защитаваш със нападки!
Глупаво е!Смешно е дори!
Какво като си мислиш,че си силен?!
Аз не съм играчка!
Само се позамисли!
Не бях ли аз до вчера същата,която
намираше до тебе сгушена да спи?
Не беше ли и там когато,
те милвах....да не те боли?
Не стигна ли с сърце до там,
където раните ти заличих?
Не ме ли търсеше когато,
от страх да не останеш сам,
звучеше като песен неизпяна,
и искаше да бъда с тебе Там?!
Не ме намери...
няма и да ме намериш!
Бъди поне за миг едничък прям!
Защо ли ме нападаш с слабостите ми,
когато...
отново те е страх,
че остана само блян?
Сега е късно да го правиш...
Да сам си!
Даже и със мен!
Нападай другите оттук нататък...
И бягай вечно...
Пак ще си във моя плен!
