Умората

[hide`and`seek]

Усещам я как тихо, бавно
на пръсти влиза във ума ми,
овладява моето пространство
и лекичко се плъзва по кръвта ми.

И тече със нея, със кръвта
по вените из цялото ми тяло,
чувам шепнещите й слова,
от които сякаш ми е премаляло.

Постепенно звуците затихват
и предметите изгубват очертания,
стаята пред погледа ми се размива.
Аз се разтвярам в топлото мълчание

като лъжичка захар в сутрешно кафе.
Нося се на съня върху крилете-
сред бял сумрак сънувам цветове,
и аз съм цвят- прозрачен. Моля ви, не ме будете!

[solitude]

 [bravisimo] [bravisimo] [cvetee] [cvetee]