Силен порои се излива ,
а навънка играят деца.
Тях пламъка ги топли -
огъня във техните сърца.
За тях дъжда не съществува
и времето е даже спряло.
Усмивката едно изпъква
от мръсното и кално тяло.
Във локвите щастливо газят ,
скачат , викат и се смеят.
Тишината с меден глас пронизват -
детски пенички си пеят.
Всеки у дома си се прибира
не изпитал страх от този дъжд.
Бях едно дете тогава , а сега
съм страхлив , защото съм мъж.
Ех , да можех пак да съм дете ,
да не мисля за болес , за кал.
Да можех времето назад да върна
пак в пороя бих играл ...