Детска безгрижност

[nMz]

Силен порои се излива ,
а навънка играят деца.
Тях пламъка ги топли -
огъня във техните сърца.

За тях дъжда не съществува
и времето е даже спряло.
Усмивката едно изпъква
от мръсното и кално тяло.

Във локвите щастливо газят ,
скачат , викат и се смеят.
Тишината с меден глас пронизват -
детски пенички си пеят.

Всеки у дома си се прибира
не изпитал страх от този дъжд.
Бях едно дете тогава , а сега
съм страхлив , защото съм мъж.

Ех , да можех пак да съм дете ,
да не мисля за болес , за кал.
Да можех времето назад да върна
пак в пороя бих играл ...

[Jane]

И днес можеш да играеш във пороя, но калта и хората не позволяват, нали...

Ако това ще те стопли - следващият път когато вали, просто излез и остани там, някъде на открито, докато дъждът отмие каквото може от тежината..
Помага.

И поздравления за стиха...

[ivorysoul]

:) много е хубаво