News:

У нас човещина не се продава ... не се и краде, за това я няма ...
М. Карбовски

Напред към своят къс земя

Started by dodic, April 13, 2007, 13:08:57 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

dodic

 
Сред хора си, но чувстваш се самотен
и глъч залива те, но в теб е тишина,
прегръщат те, но вътре си сиротен,
усмихваш се... с наведена глава.

Очите криеш, сякаш урочасват
и вечно гледаш във страни,
от страх копнежи що проблясват,
да не би отсрещния да разкърви.

Усещаш се във времето изгубен,
а всъщност ти си точно там,
в спиралата на мрака непробуден,
сред неверие, духовен спам.

И криеш в шепи светлинката,
последната останала във теб,
предпазваш я от злобен вятър,
с надежда жилава вървиш напред.

Напред към светлите простори,
напред към своят къс земя,
в която с воля ще засееш,
вярата в доброто, любовта.







Понякога, от себе си се скривам

dylgokoska

Може да си разочарован, ако не успееш, но си обречен, ако не опиташ. /Б. Силс/

{dulgokoska}

ох, напомня ми за един Приятел!
Красиво и истинско, благодаря ти! :)
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


bezdaren_nekadarnik

"С никаква красота жената не може да заплати на мъжа за своята пустота"
                  А. П. Чехов

http://forum.stih4e.com/index.php/topic,3619.msg66453.html#msg66453

Душата ми окована лежи на студа,
писъкът на сърцето ми цепи мрака,
извират от очите ми реки...
Сам сред хора-чужд на всеки...