~Сбогом, детство~

[Unforgotten`feeling`f]

"Сбогом, пъстрокрила пеперудо!"
Казах в миг и паднах долу...
Спря да бие сърцето пламенно и лудо,
остана си празно и голо.

Отправих отчаяният взор
към красивите висини...
Там пееше феерия от хор,
отрупана със хорски съдбини.

На крилата на птица красива
окичено моето детство висеше...
Исках да го сграбча, но бодлива
ограда на времето ръцете ми дереше...

Сбогом, пъстрокрила пеперудо!
"Сбогом" казвам на тичащото дете...
Спря да бие сърце, тъй пламенно и лудо!
Защото птицата на времето...крилата му отне.

15.04.2007.

[GaLLeRy]

Ако се чувстваш птица, можеш и без крила да полетиш :))) Трябва само да искаш :)


Стиха е мн красив !!!  [cvetee]

[solitude]

От теб зависи детето в теб да е винаги живо. Не допускай трудностите в живота да го направят намръщен възрастен. Пази си го - винаги ни е потребно!

[Unforgotten`feeling`f]

Благодаря ви  :) [heart__]

[vesselin]

Присъединявам се към другите.Хубав стих! [bravisimo] [a taka] [a taka] [a taka]

[Unforgotten`feeling`f]

МеЛси  [heart__]

[kalista]

Мило, ти винаги ще можеш да опазиш детето в теб!!!  [happy heart] [hugs and kisses] [flowers]