и мъртво слънце , в моят ден изгрява

[ilusia]

Понякога тъй много се срамувам , от мисли черни
гробни , като змии в сърцето ми впити.
Понякога сама сънувам .... страни и светове ,
от човека скрити , с любов и топлота пропити ...
Понякога съм скверна , чужда... понякога се лъжа
за игра , когато скуката прерасне в отчуждение
и безразличен е света .

Понякога цъфтя и прецъфтявам ,
а зимно слънце грее вън....
Друг път със собствените си ръце се наранявам
и в летен ден студено е - сякаш снежинки целуват
сърцето ми и пръски страх красят лицето ми.
Понякога съм мила... понякога пък зла...
и тъжна магия се крие в думите на
пресъхналата река ....

Понякога съм токова уморена - глас пустинен ,
екот тих... и тъжна и сломена.... прегръщам
дим , и мрак и само стих...
Понякога ме смазва живото двуличие и на съдбата ,
апатичното й безразличие....
Понякога умората ми надделява...
и мъртво слънце , в моят ден изгрява

[solitude]

И аз съм тъй :). Ама то понякога де :p [heart__]