Много бързаш, Време...
Спри поне за миг,
да мога дъх да си поема
и да сподавя оня вик,
проклинащ цялата вселена...
Чуваш ли ме, Време?
Моля те, почакай...
Виж как всичко в мене стене...
Не мога тъй бързо да тичам...
едвам себе си достигам...
И викам те през мъгли и бури...
И години на миналите ери
през мен минават като урагани...
Ех, Време никого не чакаш...
Но, настоявам! Спри за миг...
Искам да ти доверя,
онуй стаеното в гърдите...
Зная, Време на тебе мога да го споделя.
Та, за любов сега ще ти говоря...
За малко само, няма да ти дотежи...
Искам да ти кажа, че малко ме боли...
Помниш ли, Време как плаках без сълзи...
Зная, Време, само ти можеш да разбереш,
колко е велика любовта...
И да ми дадеш онзи отговор,
търсен и от други много преди това...
Моля те, Време, само спри...
...да поговорим...
Сълзите си в теб да потопя...
И този пламък любовен,
който така ме гори...
...в теб да задуша...
Моля те, Време, чуй ме...
