Фея

[Unforgotten`feeling`f]

Фея

Гората се впусна във огнен танц.
Галещ нощното небе с прашец…
Вълшебеници играят пак на звезден дарц,
а звездите обрисуват огнен венец!

Луната свенливо се смее,
с милувки обсипва земята.
Любовта там долу живее,
подслонена…във сърцата.

А феичка забърква отвара,
която самотата да погуби.
В сълзите си чудни разтваря
спомени черни и груби.

А от ръцете й се раждат
чудно – алени цветя!
Възхищения пораждат
носят обич на света…

А феята разпръсна семенца
от чудната отвара на доброто…
После дълго пърха със крилца
и уби с целувка злото.

И утрото настъпи, слънцето
изтича, за да озари гората.
Да пожъне бързо зрънцето,
което да убие самотата…

[dylgokoska]

Ех, колко е приказно и изпълнено с оптимизъм сякаш 
Страхотно е.

[Unforgotten`feeling`f]

 

[иринка]

Много е хубаво

[Unforgotten`feeling`f]

Благодаря ти, иринче