И все пак празно остава... на пук сме дом на забрава ...

[ilusia]

Парченца разбито мечтание , прегръща
целостта на изживяно страдание .
Колко кръгличко и гладко , е затвореното
в сферата мълчание.... а в него като в онези
матрьошките , мъдри се единствено изгнание .
Аз май искам да боли... тогава единствено
са живи моите мечти...
Нима... искам да боли ? Болката ни прави цели
дори затворени в кутийки бели - като лудите
и ние в тоя свят до сега сме оцелели .
Лутащи се в розовите сфери ....
Смешни , глупави и онемели ...
забравили малко от себе си ... намери ли се
в една лудост нова... Наричаща се
"живот" , а всъщност - отрова
И мисля си... колко празни са понякога сърцата ни ,
макар упорито да твърдим обратното....
А чувствата ни във вихъра на безвъзвратното
И се молим и плачем и зовем....
някакво чувство в себе си "любов" да наречем
И все пак празно остава... на пук сме дом на забрава ...
На спомени и мисли.. тук сърцето роб ни става....
и кражба след кражба.... взимаме и крадем от душата
поредната емоционална дажба.... и все пак
с гордост "любими " се зовем....
Та хора сме , как егото си да отречем ?!

[solitude]

Стихът е прекрасен, но... :).  :p [I love you]

[ilusia]

[inlovee] знам иаз