НеПрЕдОтВрАтИмО....

[black embrace_f]

          Ирисите на желанието ме следяха
        и потъвах в черната им безпределност...
   Устните ми искаха докосване, защото сухи бяха.
Търсех топлина и заедност, а не пресъхнала отделност.

        Същността ми бе неравна и хълмиста,
     криех страховете си във малка стъклена кутия...
       Чаках истината - грееща и вечно чиста...
  Нямаше я. Щях ли някога и някъде да я открия?

     Уморените ми мисли бяха нощни пеперуди,
     блъскащи се в гаснещата вече устременост...
      Всяка вечер любех се с маскирани заблуди
и живеех в свят на непреодолима неопределеност.

Единствено във сънищата чувствах люлякова свежест,
  а тайнството на свободата някак мамещо блестеше...
Ръце протегнах ала спомените със огромната си тежест
смазаха душата ми, която тъй отдавна бавно се топеше....

[mitkonice]

Пак съм аз.Ми 39 безчуствени човека явно са го чели,не е като предишното ти,или поне на мен не ми въздейства така,но е силно и аз те поздравявам за стила,който ми харесва много.,и ти благодаря за момента [inlovee]