по лошата половинка , на гробището съм дала ?

[ilusia]

Не се страхувай да ме докоснеш ,
дори в шепи да стиснеш крилцата ми .
Между алените ти пръсти , те ще въплъщават
сърцата ни - малко крехки , малко наивни
и сякаш.... чупливи от стъкло и пепел градивни.

Не се страхувай да стиснеш , силно
в невежо познание , да отровиш душата ми ,
блатно и плътско създание .
Не се страхувай .... да ме убиваш с погледи ,
мисли и думи... Те рушат само едно непостоянно съзнание ,
и агонизира малко по малко , бившето мое страдание .

Дори те моля , да ме рушиш , после
малко по малко ти не би могъл да ме съградиш ,
но аз някак нова и друга израствам ,
болка , скръб , гибел и нещастие - надраствам .
Не ... не се страхувай.... за това съм родена ,
да бъда пеперуда в алена ръка преродена ...

И ще намеря себе си , в себе си , не и извън ,
ще чувам понякога гробовен звън ,
но какво от това , щом никога цяла ...
по лошата половинка , на гробището съм дала ?

[solitude]

Ами може и пеперудка :) и тя като ангелчето има крилца :) и носи красота  [heart__]. Хубав стих!  [bravisimo] [bravisimo] [inloveee] [inloveee]

[GaLLeRy]

Невероятно !!!

[ilusia]

 [shame] [inlovee]