News:

О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език?
Или българите не са имали царство и държава?

Болят мечтите... болят...

Started by Arwen, April 22, 2007, 22:37:47 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Arwen

Болят ме мечтите... болезнено парят...
На малки глътки отпивам от мълчание... онова твоето...
И в наранетото стенание, ледени сълзи ме горят...
Болят мечтите... болят...

Обвивам се в мрак... поръсен с пепел...
Прегръщам те... само със мисъл...
И от някъде страх... или е измислен...
И от някъде един спомен... че те обичам...

И болят мечтите... болят...
Изкривени, мъчени до неузнаваемост...
От теб ли... от мен ли...
но потъват... виждам ги... в черната безкрайност...

Тихичко отдолу крещят... едвам ги чувам...
Молят ме, викат ме... не искат да са сами...
Мечтите ми проклинат ме...
че обрекох ги на твоите лъжи...

Искат с тях долу в бездната да се изгубя...
Искат възмездие... за себе си...
с тях душата си желаят да погубя...
Болят мечтите... болят...

Но, нима имам душа...
щом вас няма ви, мои мечти...
Нима съм нещо без копнежите ви...
Убих ви, да! Но себе си погубих...
...много преди това...

Простете... късно е зная...
не мога да ви върна...
и все пак искам да се покая...
И за послено да ви прегърна...
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...