Осакатена е душата ми,
с отрязани криле,
в сиво море къпе се сълзата ми,
неизбежно разтопена върху
сивия облак на онова някога синьо небе...
В черна мантия обвита е мечтата ми,
задушена от лъжата ти...
Опетнена от онези, някога нежни пръсти,
оставили черни отпечатъци върху
кристалната й повърхност...
И злокобно, в тишина, без вик...
самотата напира...
и простре пипала върху
очернения ми лик...
И в обиди се къпе гордостта ми...
...наранена, пречупена на две...
Крещи... в мрака те търси...
Иска някакво възмездие...
Мрачни слани обвили са сърцето ми...
Неизбежността го поглъща и разпъва...
И скрита е някъде в лицето ми
една сълза покорила завинаги
царицата Тъга...
И всичко това заради един лъцеж,
на който сляпо дадох любов...
И в игрите си оплете ме,
този същия подлец...
и прокле на мрак целия ми живот...
