Безсънна нощ във бледотъмна стая...
Разхвърлян грях...
следи от тежкия парфюм...
Без съвест...
няма помисли за края...
А времето лети като куршум.
...не стига...
Ръка в ръка...
и тяло в тяло...
Безумни погледи,
като светкавици в нощта...
Уж пълен мрак...
А защо е всичко бяло?
Дори и грозното блести...
със страстна красота...
А ти си онзи най-желания,
когото вечно чаках...
и исках само тяло да ти дам,
а не душа...
И знаеш си защо,
тъй силно те поисках...
Не за любов,а да не съм сама...
И бях объркана,
а то било е толкоз просто...
Ти като дар си,
и създаден си за мен...
Но само нощем за леглото...,
Не ще ти се отдам през никой ден!
И да,съгласна съм,
така да продължава.
Ще те изпращам всяка сутрин със усмивка,
но ще бъдеш чужд.
И ти обичай друга...аз съм ти далечна...
в безкрая на мечти летя...
Заслужил си да бъдеш с нея,
някак нетипична...
Мен ме заслужава душата на поет,
от теб по-друг...
