...И осъзнаваш,че си сам...

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

И идва момент,в който осъзнаваш,
че си сам...
напълно сам...
Но ти не спираш да се надяваш,
че любовта е там...
някъде там...
Едно безкрайно очакване,
една надежда...
напразна надежда...
Едно болезнено оплакване
съдбата ти отрежда...

И идва момент,в който осъзнаваш,
че си мъртъв сред живи хора...
Сърцето си на някого отдаваш,
а този някой ти отвръща със злоба.

Една нестихваща мечта-
илюзорна,невъзможна...
Просто дума е любовта-
без смисъл,нищожна...

Едно простичко желание-
да се чувстваш обичан...
за кратко поне...за малко...
Едно вечно наказание-
от всеки си отричан...
Обичаш.Велико било-не!-Жалко.

И идва момент,в който разбираш-
сам да си е по-добре...
или само силно вярваш в това...
В себе си единствено откриваш
това,което никой не иска да даде-
и любов намираш в свойта самота...

[mishleto_]

много е хубаво миличка

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Много ти благодаря,миши