Така те исках,и когато май те имах
ти всичко в миг на прах разби...
На най-последната ни среща те проклинах
отекват думите ти още в моите уши: Ще дойда пак и обещавам,
ще бъда пак какъвто бях преди...
И обещавам-няма да те наранявам,
не искам сълзи в твоите очи!
Бъди на мястото и ме почакай,
ще закъснея...тъй по-сладко да горчи...
Как наближавам ти ме наблюдавай,
как сбъдвам бавно твоите мечти...
Не чакай там...
Аз ...всъщност съжалявам....
Не ще да дойда...
Ти не ме кори...
Не ме изнудвай да ти обяснявам...
Върви си в къщи...
и не ме мисли...
...............................................
И може би ще се обадя утре...
.............................................
Не ме обичай!
Няма със какво да ти отвърна...
Вратата на дома си затвори!
Моли се нивга да не се завърна,
защото от това ще страдаш ти!
Не съм жесток,нали?!
А само малко гаден...
Уж обещах,а после пак се скрих...
За твойта обич си признавам,че съм жаден,
но туй магията ще развали...
Почувствай болката която ти поднасям!
Ти силна си!Затуй я гордо понеси!
Във жертва на страха си те принасям,
За мен си невъзможна обич,затова мълчи!
Не мога да понасям истините дето казваш,
затуй избягах тази вечер,разбери...
Не мен, а себе си наказваш!
И спри да вярваш в мойте истински лъжи!
Пази за себе си красивите копнежи!
Мечтите с твоя милост си ги сподели!
Аз дързък съм,а ти си прекалено нежна...
И спри за мен да страдаш вече...Спри!
