Адиина и сър Бибо

[ilusia]

Лекият ветрец обгръщаше като ласкав любовник кадифената кожа на нощта. Аромат на липи се разнесе от тихо танцуващите дървета , шептящи си приказки . Песента на тревата погали слуха на Адиина , една звезда се плъзна по черната шир и угасна в мига , в който целуна земята. Остави за секунда следа , която изтля толкова незабележимо , колкото се бе й появила. Езерото бе спокойно , мънички вейки докосваха огледалните му води и творяха чудновати форми . Аиида усети приближаващата гибел. Бръкна в торбичката си ,а после погали спящия до нея кон. Обичаше го ужасно много , заради всичките му досадни мрънкания, заради сприхавият му характер , менторски тон , заради глупавите му страхове и смешни навици на "аристократ" ... тя просто го обичаше.
Бе време да влязат в подножието на планината. Голямата дупка на пещерата ги гледаше като пещ очакваща да ги налапа бързо , бързо ... Приличаше на паст на огромно и ранено диво животно. Адиина събуди сър Бернардо - Роналдо Матияс Себастиян Долф Пръцкотюк  де ла Николаус и го подкани с насмешлив тон " Хайде Бибо " Конят изцвили възмутително " Адиина , колко пъти съм ти казвал да не ме наричаш така !"
" е , какво... нали не ти казвам сър Пръцко ? " и се изкиска злобничко в ръкава си.
Твърде огорчен конят само поклати глава и отвърна " Ако искаш да знаеш моят пра , пра , пра дядо сър Пръцкотюк , беше известен на шир и длъж мустанг с дълга грива и лъскав косъм. Стотици прериини кобилки са се редяли на конската му опашка " и потропна негодуващо с копита. За съжаление обаче поради вече твърде отслабеното си зрение , зари крака си в туку-що изгасналият огън .... Затопурка с кривите си старчески крачета и подканян дълго време от Адиина най-накрая с достолепно люшкане влезе в пещерата. Умираше от страх в тъмното , но  аристократичната му същност никога не би си признала такава нелепица.
" Сега внимавай , огледждай се на всички страни ... нали знаеш какво ни дебне тука "
... Уф и да се оглеждам и да не се оглеждам .... триста катъра... трябват ми лещи... Ама от ония .. хубавите.... ех какъв прекрасен жребец бих бил тогава... със сини лещи...
Мислеше си Сър Бибо ....
Изведнъж от някъде се дочу смразяващ кръвта писък .... Пред тях изскочи млад мъж , блед като смъртник , с окъсана оранжева наметка , на която синкавата му кожа изглеждаше още по-наситена. Отвори широко устата си и политна към девойката.
Тя се скри зад един камък и бързо почна да рови из торбичката си . Конят изцвили ужасено
" Адиина какво правиш , да те вземат магаретата ... "
" Търся чеснова питка "
" Ама каква чеснова питка момиче  , ти вещица ли си или чеснова глава ? " И почна да си мрънка под носа... " Носи тя силата на 300 слънца , чеснова питка ми търси ... Ако иска да й изтичам до някоя църква и за кол ? "
" а да бе верно" смути се малко Адиина и изкрещя в лицето на вампира някакви странни неразбиращи думи.
Той полетя към стената и си удари силно главата. Свелче се на кменният под и заплака.
" тва пък сега какво е ? Циврещ вампир ?"

[ilusia]

"Ей Ей " Извика Адиина . " какво ти става ? "
" Лошото е че вече нищоооо " изрева вампира .
"Ъ" изцъкли Бибо невиждащите си очи .
" Ами аз .... таковата .... " подсмрък ..." Аз съм пълнааа издъ издън издънкаааа . Прогониха ме за това , че не мога да пия кръв .. "
" А защо не можеш да пиеш кръв ? ". При думите на Адиина Бибо изцвили ( Браво бе... а така ... ако искаш и на тепсия му се предложи )
" Ми май... съм твърде добър. " ( Пфуу - изпръхтя коня)
" За това ли кожата ти  е синкава ? "
" Да... "
" А какво ядеш ?"
" Ами каквото дойде ... мишки , прилепи ... коне " и погледна облизвайки се към Сър Бибо ...
" Виж ся " подпря се на задните си крака коня ( и за по-голяма сигурност на старческото си тяло заби гръб в скалите зад него) " Принципно искам да доживея старините си с чаша хубав хмел в копитце , страхотен зелен овес и зряло сочно жито , пред камината и много , много породисти кобилки край мене ... Но ако по някаква случайност умра искам да е от голямо , грозено и страшно чудовище ... като истински рицар .. А не от ...СИНЯ ЛЕТЯЩА ПРИЛЕПОПОДОБНА МИШКА ! "
" Коня ти говори твърде много !"
" Ух... на мене ли го казваш ... "
" На къде сте тръгнали "
" Към Саслагар "
" Града на вампирите ??? ТИ луда ли си ? Какво ангелите ви взели ще търсите там ? "
" ще ни покажеш ли пътя " Лицето й помръкна , а в очите й се настани тъгата ...Стана някак мрачна и омърлушена
" Ами даа , ама ?!"
" ЕЙ летящата мишка , айде по-бързо , старините ще ме застигнат тука "
" Че те май са те настигнали доста годинки преди да дойдеш тук ."
" Как се казваш ?"
" Вито "
И така тримата странни спътници тръгнаха към града на вампирите - Саслагар .
След доста изминат път , преодолени сталактити , сталагмити и всичко що завършва на "ити" Вито изохка
" Гладен съм " и погледна с хитричък поглед към коня ...
" ааа да си ги нямаме тия , че ще отнесеш някой къч"
" Сега ще потърся нещо " Каза Адиина . " Имаме сирене , хляб , малко сушено месо и чеснова питка "
" Аааааааа ... " Изрева Вито .
" Ух ... да ти имах проблемите ... Добре , добре ... ето месото "

[dylgokoska]

Май все пак си писала приказкаа :) Хайде дай продължението, че ми стана интересно :)