Къде си,мое малко сърце..къде си се скрило?

Started by zaiche_f, April 30, 2007, 16:42:34 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

zaiche_f

Къде си,мое малко сърце..къде си се скрило,че не мога да те намеря..не мога да те усетя..?
Да не би да бродиш сред красива и зелена гора или сред омайните цветя..къде си..не си там нали?
Това е място за влюбените..не е за разбити сърца като теб..
Къде си,мое малко сърце..къде си се скрило..в небето ли летиш,сред многото птици..?
Но и това място не е за теб..то е за свободните..без болки в себе си..
Сред капките дъжд се криеш нали..? Криеш сълзите си от мен..кървящи рани,не оздравели..
кажи ми мое  малко сърце..къде си..сред топлите капки нали..?
Криеш,че си разбито..криеш се от мен,но защо? Какво ти сторих мое малко сърце?Аз ли съм виновна,че се влюбих в него?
Моля те,не мълчи..кажи ми..Заради теб изгубих отдавна своя път и безпомощно те молих,да го забравиш..
Заради теб съм страхливка и бягам от своите чувства и мечти..
Кажи ми..къде си..трябваш ми мое сърчице.
Къде си,къде си се скрило?
Намразих очите си, така невинни и спокойни.
Защото го търсеха, защото копнееха за него, за неговия поглед.
Намразих ръцете си, защото го търсеха, защото се опитваха да го докоснат.
Намразих сърцето си, което с нищо не беше заслужило това!
Но защо... защо трябваше при неговата поява... да бие така лудо за него? Само за него...
Намразих душата си, която всеки ден ми повтаряше,че го обичам.Сякаш можех да го забравя...

mishleto_

Днес, когато те видях с нея,
почувствах че те губя .
Въпреки, че никога не си бил мой,
аз те загубих !
Загубих човека от мислите си !
Загубих човека от мечтите си !
Загубих човека от сънищата си !
Загубих човека,
в когото бях влюбена,
и в който още съм !
Загубих ТЕБ !!!

zaiche_f

Много ти благодаря  :kissoflove: [wish all my love]
Намразих очите си, така невинни и спокойни.
Защото го търсеха, защото копнееха за него, за неговия поглед.
Намразих ръцете си, защото го търсеха, защото се опитваха да го докоснат.
Намразих сърцето си, което с нищо не беше заслужило това!
Но защо... защо трябваше при неговата поява... да бие така лудо за него? Само за него...
Намразих душата си, която всеки ден ми повтаряше,че го обичам.Сякаш можех да го забравя...