Проклинам се!Аз никавица съм без съвест...
Кошмарна болка нося на любими същества....
Заклевам се-не мога да раздавам обич!
Да плаша и ранявам моя е съдба...
Проклинам се!Аз бедствие съм със човешко име,
където ида всичко преобръщам в миг!
Студена като камък съм...Когато плачеш,призови ме!
...и тихият ти стон превръщам в страшен вик!
Проклинам се,защото съм ужасно подла!
Ти само дай ми да разбия нечие сърце...
Ще взема власт,пари...каквото мога,
и повече не ще да видиш моето лице....
Проклинам се!Истерия съм безпредметна!
...не мога хубаво при мен да задържа...
Дори когато се кълна да е последно...
пак нямам сили праведния път да продължа...
Заклевам се...не исках туй да бъда...
Заклевам се ,че нявга ще се променя....
Проклинам се...това е някаква присъда...
или е само може би съдба...
Проклинам се,защото съм безсилна...
