Всяка крачка, която правех към теб ме отдалечаваше всъщност,
беше грешка - недопустима.
И промених своята същност,
станах горда и неумолима.
Всяка целувка, която ти давах горчеше,
беше тежка и сякаш насила.
Сърцето ти в ледени огньове гореше,
фалшива усмивка, лице украсила.
Всеки допир - смъртно уморен,
изтерзан и с горест изтръгнат.
Беше свършил нашият ден,
трябва чувствата в минало да се превърнат.
Всяко "Здравей" носи ни полъх на утрешно "Сбогом",
ръцете сили нямат да се доближат.
Нека приемем равнодушно този погром -
сърцата ни просто нямаше да издържат.
