Огледалото.

[ilusia]

Със пръсти от стъкло докосвам счупеното огледало .
Бавно ,лекичко , едва ... парченцето за кръв е зажадняло.
И впивам поглед в своите очи ...
Душата ми мълчи... гали стъклени игли .
Свиват се зениците ... край мен умират птиците ...
А аз потъвам в свойто отражение - мираж за някакво спасение.

И луди дни ме обладават , пристанища на сиви бурии ,
шепите света смаляват . От прах и пепел емоция си създават.
Пустотата татуирала се е на моите гърди. Ела ги докосни ...
Празно е... Мъртъв от смъртта не се бои ... Стъклени пръсти
докосват обгорели коси ... Миналото оставя своите мрачни следи.

И макар на вън да свети , да се усмихвам , да "живея" ,
мисли клети как да надделя ? В тази гробна тишина ,
нова песен да запея ? Щом миналото ме убива малко ,
частица от живот... И огледалото във огледало ...
света върви във своя ход. А  в мен е пусто. Празнина , лъжа.
И само огледалото е мяра за съдба. Впила поглед във една искра ,
със стъклени пръсти галя ледената игла

[ilusia]

:)

[иринка]

милооо,как не съм го прочела по-рано.Много съм отнесена...Май ми стана любимо!
Страхотно е!И ти също! [inlovee] [inlovee] [inlovee] [inlovee] [inlovee] [inlovee]