Нелепо!

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Прегръщам те, а как това не искам!...
Сърцето ми отдръпва се назад...
Ти, слабост моя,
моя близост,
моят грях
и моя пътеводна светлина!...
Прощавам ли ти,
или се възспирам -
нечестна прошка пак да ти дада,...
Възраждаща се,
в себе си умирам,
без дума да отроня,
без да споделя...
Не те обичам
и не те намирам
у себе си по старите пътеки...
Вървя напред,
встрани,
а после спирам,
обръщам се
и търся те...
Нелепо!
Прегръщам те,...
сърцето ми пулсира,
отдръпва се назад и все мълчи -
и то не те желае
и ме спира...
Обичам ли те или не?
Мълчание вали...

[BLUE_ROSE]

 [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] Много хубав стих!

А как са ми чужди
твоите прегръдки отрова
изтръгвам наум
душата от вечния огън...
Не признавам вината.
Не признавам ,че за теб
имам звезди...
вселени... комети...
Пространства и грях...
Нелепо!
Така ми се стичаш нелепо
сълза по душата....
Отронвам те без страх
за утре и за своя свят
несъвършен....
Всъщност имам за теб...
още късче от небето,
стая в самотата,
безмълвен бряг
и умората валяща
над сърцето.
Нелепо.

[Jane]

Аплодисменти и за двете!..;)

[vanilla_g]

Дяволче-  [bravisimo] :flowers: [bravisimo]

[PETIA{P}^^^]

 [inlovee] [inlovee] [inlovee]

[DEVIL_IN_HEAVEN]

О, момичета, много благодаря!... [shame]

[heart__] [heart__] [heart__] [heart__]

[DEVIL_IN_HEAVEN]

За BLUE_ROSE...


В прегръдката ти също тъй мълча...
събрала дъх, поет от свободата,
не дишам и след миг ще ти дада
това, което вземаш ми - обратно...
Глава склонила,
погледа тая...
Очите ми не ще да видиш чисти.
Обичах да те гледам,
а сега
у тях не се търси...
Копнея друго скришно...
Прегръщай ме и моите криле
гали с онези длани - като птици
и може би мечта ще понесе
от теб до мен послание предишно...
Вземи ми свободата на ръце
и нея понеси,
живей щастливо...
На моята душа й се лети...
Пусни ме...
Нека вече не вали...
И аз ще те обичам все по-силно...

[phibi]

Много силни думи, дано не ги е заслужил [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]

Прегръщам те(без нашия си пламък)
и милвам те(следите не личат...).
Сърцето ми крещи ти до припадък
(а ръцете ми отказват да те спрат...)
Нелепо е, о, как нелепо само!
Безумно е, безсмислено... двулично.
Не ми поднасяй твойто рамо!
Отдавана всичко е различно...

[{dulgokoska}]

Прекрасни сте... Мои Музи! [inlovee]

Частичка цялост в устните си крия...
Отхапах я от теб, докато спяхме...
И усещам, че е някак странно гнила...
Плодовете си май късно ги обрахме...
Градината зелена е и цветна...
А подът и' - покрит със мъртви дни...
Навярно с теб съставяме Нелепото...
Обраното не ще се пак роди...

А неговата сладост упоява...
Да желаем нежеланата поява...

[DEVIL_IN_HEAVEN]

За жалост го засложи многократно, но не мога току-така да се откъсна от него... Хубаво продължение, Фибс!


Мълчание в прегръдка ни разделя -
една нестихваща, нестрадаща тъга...
(...обичам те...и не...) Не ме поглеждай!
Да бъде краят тази тишина...
До себе си усещам топъл спомен,
не ми го вземай, тук го остави
и може би след много дълго време
проклятието ми ще го роди...
Не ми дарявай нежност,
нито думи,
не ми съчувствай...
Времето лети -
прегръдката ни трае цяла вечност,
Ти трябва да ме пуснеш
веднъж
завинаги
сега
и си върви...

[DEVIL_IN_HEAVEN]

За {dulgokoska}...



Ще те запазя... дъх на пролет разцъфтяла,
разлистена в света ми сиво-бял...
Студът ни бе събиращо начало,
студът ще е разделящ интервал...
Мълчи, защото всичко е приключило...
Аз мислите ти хубаво чета,
отдавна твойта обич съм научила...
Обичай ме, но само не така!
Аз искам да летя,
да те догоня...
Просторът ми е малък в тоя свят!
Родена съм да бъда все бездомна,
а ти не си роден да си крилат...
Пусни ме!
Вечно тъй ще ти се моля
на колене, предала се отдавна...
Нали ти казах за душата си бездомна...
Аз търся своя дом, за да остана...

[{dulgokoska}]

И молиш... да мълча...
А аз те гледам...
Научи ме как мълчи се от носталгия...
Нима летиш...
Аз знам, че си неземна...
Но бездомната е всякак с обитания...

Студена пролет прашния ни свят обвива...
И хлад ухае в твоите крила...
Но как възможно е пчела да не пробива...
Въздуха - градината, със бръмчене - паметта...

Отричаш ме за гълъба си бял...
И в своя свят ме в сивото си скриваш...
Но под тебе тичам, вярно... овехтял...
И перцата ти във думите събирам...

А ти ми казваш "само не така"...
По-друго как да те обичам...
Попивах всяка суша в волната душа...
И мокрех те, когато твойта пухкавост
слънцето събличаше...

Научила си ме, но как това успя...
Да сториш, щом над мене рееш се...
Тайната не искам да познавам по зора...
Просторът ми бил тесен... Я, по- във него вгледай се...

Но нямаш време... зная, да, разбрах те...
Крушата отново е презряла...
И този път тежи по- ароматът и'...
И този път си вече закъсняла...

Не ме пази, дъхът ще се изгуби...
Вятърът без пролет ще те носи...
Бездомна си, а кукувиците са други...
Светът им е без дом, но мълчание не просят...

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Смрази ме...


От тая обич няма да останем:
цъфтящата ми нежна маргарита
и твоето небе от тягостно мълчание -
те гледаха се, а не се откриха...
Затуй ме прегърни на тоя час в безкрая,
мълчи ми - винаги съм те разбирала добре...
Не ме вини, че станах не оная,
която да разчувства твоето сърце...
Обичах те,
обичам ли те?
Не, не зная...
Недей ме пита, искам да мълча...
Нали създадени сме неоткрити -
прегръщай ме и затвори очи.
Мълчи.
И аз мълча.
И може би след време с дом - бездомница - ще те даря...

[phibi]

Не мога да не се преклоня пред таланта ви... прекрасни сте [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]

[DEVIL_IN_HEAVEN]

 [heart__] [heart__] [heart__]



...Но аз ще те помоля да забравиш...
Като облак ням от своята тъга,
прегърнал ме,
понесъл ме,
отплавай...
Вирея в теб
и с теб ще продължа...
По пътя си недей ме изоставя,
след тебе иде пролет на мечти,
но пролетите не обичам...
Само зная:
душата ми родена бе в сълзи...
Вали ми ти,
вали, за да ме има...
За нас остава времето студено.
Нелепо е -
съдба несъвместима:
небитието срещу вечната вселена...