Измъчени вълнения...

[angel4e_f]

Така измъчени вълнения,
копнежи разпиляни по брега...
Отминали са всичките невидения,
изчезна мириса на морската бреза...
Вълни самотни само се разбиват,
пясъка те мокрят с топлина,
отминал спомен и сълза гореща
се отронва от разбитата скала...
Листата падат в океана,
сътворен от болка и горчевина.
Цветето едничко в пространството,
събира цялата вода.Но спомена не отминава...
Остава надълбоко в песъкта...
Утайката си е утайка
и винаги оставя някаквя следа.

А Цветето едничко в пространството,
събира цялата вода...

П.П Едва ли някой ще ме разбере...

[иринка]

Ще те разбере миличка...Прекрасен,тъжен,искрен стих!

Утайката си е утайка,
и винаги оставя някаква следа...
От болки,радости -мозайка,
и някак нещо ще разпали пепелта....
Ще възроди вълната бурна,
даряваща не мъка,а любов...
Я виж искричката лазурна!
Тя признак е на сладкия живот!

[angel4e_f]

благодаря за прекрасния стих ,мила...Радвам се,че бях разбрана... [inlovee]

[I`Hate`you]

Хубаво е!  [inlovee]

[angel4e_f]

Хубаво е!  [inlovee]

[inlovee] [inlovee] [inlovee]

[kalista]

 [hugs and kisses] [I love you]

[angel4e_f]

[hugs and kisses] [I love you]

[inlovee] [heart__]