И пак се срещаме,но не е хубаво
и погледите реят се в нощта.
И чувстваме се двама глупаво,
защото късно е да питаме за любовта.
За последно тук заставам,
да ме видиш..нека не боли...
Не,съвсем не искам да те наранявам,
случайна среща е,ти знаеш го,нали...
Но защо се чуди твоето момиче,
причината сърцето да се свива на кълбо?
Да спре да те разпитва?!Обясни,че
сам не можеш да си обясниш защо...
Няма да се чудя аз за мене.
Всичко ми е ясно...до едно
Знам защо сърцето стене,
знам защо е празно моето легло...
Стене то,защото бе ранено
твойто виждам също ,че кърви.
А леглото...веч е забранено,
в него да се вмъкваш нощем ти.
Съвсем не искам да натрапвам
моята особа пак във твоите мечти..
Добре съм си сама,не се оплаквам...
Какво като са празни моите очи...
Какво като душата опустяла,
няма капчица живец
какво като е вече отмаляла,
и чака си признанието от един лъжец...
Целувките лицето чака,но са закъснели
и тялото страстта,която вече е загинала...
Любовта си иска плодовете,нивга неузрели,
неусетила,че всъщност вече е преминала...
