Аз свалям маската...

[mariana_fairy]

Аз свалям маската...

За първи път аз свалям маската...
лицето ми пропито е с реки от скръб,
в търсене на невъзможно щастие,
на своята същност аз обърнах гръб.

И в този ден съм истинска и пряма
и тичам босонога под дъжда,
забравила, че смисъл просто няма
една любов превърна се във вражда.

Ти беше неверник погубен и алчен
аз бях робиня на болката тиха
сънищата ни - будни и плачещи
хиляда сезони смениха.

Загубени във времето, в тълпа от хора,
захвърлени в нищото, далеч, сами
живяхме слепи, тъжни, болни,
без да знаем  какво предстои.

Невъзможно е  да чуеш признание,
не мога да мисля, да плача, да дишам
получих заслужено  наказание,
за тебе днес съм излишна.

[{dulgokoska}]

толкова истинско!

[Gentiana]

[cvetee]