дДали цвета на изгрева не е обратно пропорционален на този на залеза ?

[ilusia]

Мократа трева галеше стъпалата ми , усещах със всяка фибра на тялото си живота и света. Сякаш нямаше нищо по-хубаво от аромата на гората след дъжд . Птиците чуруликаха весело и безгрижно , небето бе обагрено с причудливите форми , които приемаха пухкавите огромни бели облаци след буря . Сякаш пуканки нанизани по коледна сурвачка . Само дето бе пролет и сурвакарите бяха минали... Коледата тази година бе ужасна - никакъв сняг... и пролетта бе студена... Изобщо ... целият свят нещо се беше побъркал. А аз най-много от всички. Ако някой видеше в този момент как галя цветята или си говоря с дърветата , определено би ме нарекъл "луда"  . Обаче аз харесвам тая своя лудост - колкото и егоцентрична , себична и вдетинено инфантилна да е - дори си обичам лудостта. Ами в крайна сметка - моя си е. Защо все се опитваме да отхвърлим недостатъците си , вместо да ги направим едни от най--положителните и чаровните си страни ?
" Твърде много въпроси задаваш" беше ми казала мама. Май никак не съм се променила.... Прозвището " питанката" би ми отивало много. И в крайна сметка , аз все още не съм се погълнала толкова от своята лудост , че да си бъда самодостатъчна - колко жалко. Така света и живота май биха изглеждали доста по-поростички - всичко е такова каквото го виждам и толкова....
Една фраза все не ми излизаше от главата " чул те Бог" хм.... Ами ще ме чуе разбира се , къде ще ходи ? Да не би да има особено пространство ? Преди двехиляди и седем години поскитосвал малко ииии ей го на резултата ....
Още Му го натякват ....
Хм... ама аз наистина съм адски инфантилна... Дори си мисля , че ме чува... И защо пък не ?
Абе като цяло защо изобщо си тормозя и без това ограничения мозък с някакви отвъд битиини въпроси ? Но както споменах аз съм малко луда ... та това ми е присъщо . Да измервам настоящето единствено през погледа на миналото и перспективата на бъдещето . Дали някога ще живея "тук" и "сега" . Надявам се ... Сигурно един ден когато съм щастлива това ще стана - ама... всъщност аз и сега съм щастлива ?! Ами да.. ама все пак си мисля колко прекрасни са били в древността тия поля ... и как по същият начин е греело слънцето. Дали така се ухаели цветята или аромата им е примесен със пролятата кръв ? С изпетите песни и дали цвета на изгрева не е обратно пропорционален на този на залеза ?
Заболя ме главата от толкова мислене... И за какво всъщност излязох ? Ааа сетих се... да помисля на свеж въздух... Бинго ....
Е та .. мисля си де , ама определено не в посоката , в която исках. И защо хората толкова голямо значение на мисленето ? Чиста проба самоубийство. Така или иначе никога не можем да предвидим ситуацията или последиците й... само дето разиграваме фиаско в главата си и мислим ли мислим... И в накрая - нищо общо с дълбокомислените ни разсъждения , чието единствена полза е главоболието . Казвам полза , защото то принудително те отказва от така желаното упражнение - " мислене"
Е разбира се нямам предвид да се превърнем в примитивни животни действащи подтикнати единствено от нагоните си ( което май като се ЗАМИСЛЯ никак не е лошо....) ето на... мисленето ми пак изкриви плоскостта. Та думата ми беше , че понякога подсъзнателно знаем много по-добре какво и как да направим и мислите ни само образуват меланхолична завеска , която ни оплита в мъглите си...
Но какво ли разбирам аз ? Някаква си жизофреничка ....
Пак си ПОМИСЛИХ , че може пък да нацеля правия път... Пфу...

[solitude]

Спри да мислиш и почни да чувстваш [lol] [lol]. Били противоположни психически функции :) Нещо като опит да се спре махалото :p. Нали знаеш, че винаги за мен си прекрасна :). Ама от време на време обичам да го напомням [heart__] [I love you].
Ако сега напишеш и нещо за интуицията, че моята хич я намо - как да си я развия ще си безценна [lol] [lol]