Песничка

[ilusia]

Щом сън безсънен дойде ,
в натежали клепки - в две очи
сърцето ми не иска и не дава ,
то просто тихичко мълчи.

Безприютна , бездиханна ,
впивам поглед в тез стени .
Жадна и самотна чакам слънцето
да се роди....

И душата литва в пурпорни води ,
на металните завеси оковите троши.
През пространства душите пият от души.
И съвестта ми само тихичко скимти.
И съвестта ми само тихичко скимти....

Моля те не ме кори ,
че домът ни тихо спи ,
а аз будувам нощем в самота ,
раждаща поредната, безплътната
мечта