Серенада

Started by Zatoichi, May 07, 2007, 07:13:04 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Zatoichi

Отново тиха вечер се разлисти,
нощ със дъх на рози и звезди,
и звездите във небето бистри
спомнят розите във твоите очи.

Сребри край тебе лунната омара,
дъжд от капчици сребро роси
и звънкат нежно струни на китара,
щом зашепне вятър в твоите коси.

Отново в тиха вечер те бленувам
и музика сърцето ми облива,
тиха нощ е,но знам,че не сънувам -
от роза и звезда си по-красива...
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

I`Hate`you

мммм,че хубаво... Браво!  :)
Всичко е по-леко в Pop choc формат...

ivorysoul

много нежно и красиво :)
Let your soul be your pilot

{dulgokoska}

И ето пак мирна нощ си намисли...
Тайна приказка за рози и звезди...
И изниза я цяла в мъниста...
После върза ги на моите очи...

От тях ме облъхна омара...
Думи от пулс на лунни лъчи...
Сребро посипа постелята бяла...
На вятър песен в коси се роди...

И ето в мирна нощ пак заплувам...
В мелодия - същински океан...
Тихо всякъде, а в сърцето си чувам...
Звездните листенца как люлеят ме - блян...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


GaLLeRy

No PaIn InSiDe... YoU`Re My PrOtEcTiOn

Zatoichi

Благодаря ви  :)

Нели...


Във океан от облаци вечерни
отражение танцува - звезден миг...
Нощта е необлечена във черно...
Усмихва се небето с твоя лик.

Сълзи от пурпур,чар и плахи струни
пося в жадуващото ми сърце...
Опитва небосвода да целуне...
Ето,поставям го във твоите ръце...

Тиха нощ...със дъх на рози и звезди...
дъхът ми е горещ - като жарава....
Блян...но тъй красив,със вятърни следи,
че да стане реалност заслужава...
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

иринка

Красота... [cvetee]

phibi

Господи... колко сте нежни... [gentle-fen2] [gentle-fen2] [gentle-fen2]
Забрави каквото съм писала.
Каквото съм казвала - също...



Zatoichi

иринка,Tonita,Юли,благодаря ви   [shame]  [cvetee]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Ликът в небе се разнася...
А в ръцете - милеят сълзи...
Попей ми пак... Серенада...
Допирам ухо до твойте гърди...

И там... Познавам пак вятъра...
Луната, Звездите и... Рози...
Гушната в нощта на терасата...
Стъпвам към тебе по ноти...
                                      С нозе боси...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


ranenia skorpion

винаги съм харесвал начина ти на писане   Zatoichi .
Поздрави ... :)   
"И само ТАМ един прозорец свети ...
сред цялата космична тъмнина,
сега те викат - хиляди планети,
но ти се връщаш .... вечно у дома... "

Gentiana

 [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [cvetee]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Zatoichi

#12
Поласкан съм от вниманието ви  [shame] Благодаря!

Специални благодарности и целувки за теб,Нели  [heart__]


Сън целуна ме със устни от пожар
и душата ми в нощта пробуди я,
а светулка с цвят на кехлибар
за любовта разказа ми прелюдия.

Разказа за луни без имена
и обагрени във музика мечти
прошепна,че танцува с огъня жена,
че душата ми целуната си Ти!

...

Под сърцето розите цъфтят в букет,
искрят над него звездни панорами...
До прозореца си спри и виж навред -
пее около тебе любовта ми...
                           
                             Прозореца си не затваряй...


Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

solitude

 [ihuuu] [ihuuu] [ihuuu]За автора и неговата муза :). Прекрасно се допълвате! [bravisimo] [bravisimo] [cvetee] [cvetee]

{dulgokoska}

Въздух в ноти се понася...
И изпълва ме, и дишам...
В ръката с роза, на терасата...
Слушам как светулка близо...

Дума светлина пред утрото...
И му казва да почака...
Виждам те, макар и смътно...
Прозорецът ми е душата...

И там, под него, розов храст...
Танцува в нощница от ласки...
Красива съм до него аз...
Защото дишам песента ти...

И тази нощ звезди главата...
Закичиха и се усмихнах...
Там, пред утрото ме чака...
Китара-обич, с нежност птича...

                                    Прозореца си не затворих...
                                                    Искам тебе да подишам...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."