News:

О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език?
Или българите не са имали царство и държава?

Грешен стих

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, May 08, 2007, 20:30:27 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

DEVIL_IN_HEAVEN

Бих те разтопила с ръцете си,
грешен стих, невъзможно сътворен!...
Отпечата се в мен,
проклет да си!
Проклет и ти,
и онзи, от когото бе вдъхновен!...
Бих те зачеркнала с черно,
скрила бих те от белия свят...
Забвение за минало непростено,
грешен, непрекратим кръговрат!...
Бягам от теб, а ти ме беляза,
моята грешка сякаш с въглен вчерта,
вчерта я,
вгради я,
вгори я у мене,
татуира една жива рана в гръдта...
Как бих те откъснала,
и как бих те сменила -
грешен стих с невъзможно лице!...
Бих те мразила,
забравила,
зачеркнала,
ИЗТРИЛА...
...ако можех да изтрия и своето сърце...
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

El veneno amargo

Жизнь – это мост, пройди по нему, но не строй на нем дом.

ranenia skorpion

Quote...ако можех да изтрия и своето сърце...




ДА НЕ СИ ПОСМЯЛА !

Хубав стих...Поздрави.... [a taka]
"И само ТАМ един прозорец свети ...
сред цялата космична тъмнина,
сега те викат - хиляди планети,
но ти се връщаш .... вечно у дома... "

vesselin

Поздравче и от мен!!!На първа страница!
Живота е такъв, какъвто пожелаеш да бъде!

DEVIL_IN_HEAVEN

...


Зная, че си грешката, която ме съсипа,
която като сън ме пропиля...
От тебе ми остават само стихове:
от моето легло до входната врата...
От моя дом до моето довиждане,
от днес до следващия ден върви...
И по-далеч от тебе може би не виждам,
но по-добре да бъда сляпа,
слаба,
грешна,
и по човешки смешна,...
но никога да не помоля:
"Остани!"...

От теб ще ми останат само стихове...
Целувките си с вино ще изтрия,
прегръдките си ще измия с нечии ръце,
които в силата си ще ме скрият...
и ще забравя,
и ще оставя,
и ще те спра,
ти,
грешен стих,
гравиран върху моето сърце!...
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

semper idem

Quote from: DEVIL_IN_HEAVEN on May 09, 2007, 06:42:43 AM
semper idem, много ми липсваше!... [heart__]

това е много трогателно, Изкушение в рая  :)
Радвам се, че не си ме забравила.

just for you

nMz

Поздравления :)
И да не си посмяла да триеш каквото и да било ... просто ще е голяма загуба :) [cvetee]
Ако ти се даде мечта , то непременно ще ти се даде и възможност за осъществяването й !

DEVIL_IN_HEAVEN

Quote from: semper idem on May 17, 2007, 13:48:20 PM
Quote from: DEVIL_IN_HEAVEN on May 09, 2007, 06:42:43 AM
semper idem, много ми липсваше!... [heart__]

това е много трогателно, Изкушение в рая  :)
Радвам се, че не си ме забравила.


А бих ли могла...? [heart__]
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

DEVIL_IN_HEAVEN

Quote from: nMz on May 17, 2007, 13:52:48 PM
Поздравления :)
И да не си посмяла да триеш каквото и да било ... просто ще е голяма загуба :) [cvetee]

...Но понякога се налага... Благодаря за милите думи! [inlovee]
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

nMz

Спомените са едно от най-скъпите неща , които човек има ... дори и да боли от тях :)
Запази си ги ... макар и силно да боли ... все пак болката в сърцето ни подсказва , че имаме такова :)
За милите думи - няма проблем ... ти си ги заслужаваш :)
Ако ти се даде мечта , то непременно ще ти се даде и възможност за осъществяването й !

DEVIL_IN_HEAVEN

Зная, че е така за спомените, но ми се ще механизмът да работи по друг начин... [confused] Или просто моят е развален - не знам. Понякога си мисля, че рано или късно "стиховете" се оказват "грешни" и се питам защо ли въобще е трябвало да ги пиша, но няма как да разбера и продължавам с колекцията от "грешните"... Безизходна ситуация.

[frozen]
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...