Без Мен

[nMz]

Знам - тихо плачеш сама във нощта ,
чистите сълзи се стичат по лицето.
Tи крещиш , но няма кой да те чуе
и във сaмота умира ти сърцето.

Никой не беше със тебе , любима ,
когато в забрава потъваше ти.
Hикой не чу вика ти за помощ ,
когато с мечтите се раздели.

Душата ти беше изпепелена ,
разкъсана от съдбата без жал ,
угасна във тебе и последният огън
който през тежкото време е тлял.

Сега , мила , усещаш самотата ,
когато ме няма със тебе да страдам.
Търсиш твоите приятели , но ги няма
и разбираш колко много ти трябвам.

Но менe ме няма - ти ме предаде ,
не мога да се върна отново при теб.
Със твоето страдаше и моето сърце ,
но сега - моето сърце е лед.

[I`Hate`you]

 [bravisimo] [bravisimo] [cvetee] [namigG]

[иринка]

[cvetee] Много е хубаво!

[{dulgokoska}]

[bravisimo]
Ледът се топи и сетне водата...
Се стича, пълзи по обветрено лице...
Приятелят верен в живота те чака...
Макар и с вледено, студено сърце...

И нейде, по дяволите, нейде след всичко...
Остава кубче лед да искри...
Защото, когато в самотност сам тичаш...
Усещаш присъствие на мъртви очи...

[solitude]

Хубав стих- прекрасен отговор! [bravisimo] [cvetee]

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Да, хубав е, но и вие, момчета, не сте самата невинност... [confused]

[nMz]

Да, хубав е, но и вие, момчета, не сте самата невинност... [confused]

Не казвам , че мъжете сме невинни ... Просто ... Изказвам лично мнение :)

[ackasha]

[bravisimo] [bravisimo] [cvetee] [namigG]

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Няма съм аз и за теб, и за времето...
Моя съдба, моят път и посока
няма да бъдеш...
Тръгвам напред,
а назад непростеното
ще ни бъде урок -
и на мен, и на теб...
Аз съм човек
и съвсем не безгрешен -
точно какъвто и ти...
Между характерите, които се срещат,
има разлика в една човешка черта:
едните прощават,
а другите съдят неизбежно,
очаквайки възмездие...
или прошка,...
но любовта е човешка
и е несъвършена игра!

[cvetee]

[nMz]

Няма съм аз и за теб, и за времето...
Моя съдба, моят път и посока
няма да бъдеш...
Тръгвам напред,
а назад непростеното
ще ни бъде урок -
и на мен, и на теб...
Аз съм човек
и съвсем не безгрешен -
точно какъвто и ти...
Между характерите, които се срещат,
има разлика в една човешка черта:
едните прощават,
а другите съдят неизбежно,
очаквайки възмездие...
или прошка,...
но любовта е човешка
и е несъвършена игра!

[cvetee]

Прощавах вече толкоз пъти ,
но ти не спря да правиш грешки.
И след послдната молба за прошка
се нахвърли с думи тежки.

Не можех аз да ти простя
и сърцето си отново да накажа.
С твоята "любов голяма"
сам аз себе си да лъжа.

Прощавах , забравях ... но стига !
Все аз съм тук , а ти си там.
И вместо моето сърце да мъча ,
аз избрах да бъда сам.

[cvetee]

[GaLLeRy]

 [a taka] [cvetee]

[Don_NUTSO]

прекрасни сте, удивително  [bravisimo]

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Сам да бъдеш - лошо наказание.
Избор радикален не прави.
Есен дървесата тъй раздават се,
зиме да са голи и сами...
Ти ще прецъфтиш и ще узрееш.
Трудно изживяният живот
ще ти позволи да се досегнеш
ти до онзи негов ценен плод...
Тази есен днес ти е далечна,
преди нея имаш сто лета -
дълго ще живееш, не и вечно...
Прошката се дава с обичта.

[cvetee]

[nMz]

Любов ли ? Не , мерси !
Не искам вече от нея ...
Поне за време , да почина ...
пък после пак ще си узрея ...

Искам малко зима днес ...
Диви снежни бури даже ...
И когато в мене слънце блесне ...
Пак цветче ще се покаже ...[/b]

:) [cvetee]