Ще ми простиш ли някога,че те излъгах?
Ще ми простиш ли всяка грешна ласка?
Ще ми простиш ли,че прогоних те от моя свят?
Ще простиш ли и фалшивата ми маска?
Ще можеш ли да ме намразиш?
Това сега е моята мечта...
Опитай!И лети,недей да лазиш,
накарай ме да роня сълза след сълза...
Накарай ме след теб да плача,като облак,
в небето чакащ мъничко любов.
Накарай ме да се опъвам като грешна струна,
изпяваща най-болния си зов....
Плачи за мен,но нека да не виждам,
защото съм по-лоша и от самотата...
Накарай ме от грешки да се ненавиждам,
и веднъж да стана пленница на пустотата...
