Плаче сълзата ми неотронена върху твоето лице...
Тихо се хлопва вратата в едно сърце...
В глух писък на нощна птица избухват хиляди звезди...
И урагана на забравена мечта,
нахлува в съзнанието на една изгубена душа...
Романтиката отдавна си замина...
Любовта без глас умря...
И в самотния танц на една душа...
сълза в сълза прелива...
Уморено е сърцето от лъжи...
Боли от умъртвените мечти...
И диаманти от сълзи тихо се раждат от кристалните очи...
В тишината нахлуват спомени за изречени лъжи...
И много боли...
Сякаш без глас крещи...
И нещо с писък се скъсва...
В умора се скита душата,
на хиляди парченца се пръсва...
Мисъл в мисъл се разпилява...
...и грешка след грешка се повтаря...
А нощта е мръсна... и много тъжна...
Звездите горят без огън...
И в едно сърце е тъмно... и също тъжно...
Скрит е предишния вопъл...
И в самотата на тази ограбена душа,
спомена оставя диря...
...черна като смъртта...
Пътека мъничка прави...
...и хиляди следи от неизлечими рани...
А сълзата тихичко плаче...
без жал душата за косите влачи...
И някак няма място за сълзи...
И някак всичко запълнено от нечии лъжи...
От болка пада звезда...
От болка в камък се превръща плачещата сълза...
И в крещяща тишина, една душа останала сама,
се губи в собствената си тъмнина...
обречена от една лъжа на доживотна самота...
