И моят час навярно ще настъпи,
часовникът ще бъде моя дом
във мрак, Лъчите ще ме къпят
и под стрелките ще се моля за подслон...
И кварцовият покрив аз ще счупя
Секундите ще галят моя глас
в безвремието, Радост ще си купя
Ще дам пари, живот...и тоя празен час
ще дам...
И търсейки разлумнали огньове
Ще ровя в пръст и в кал ще се завия
за миг, С усмивката от подострени ножове
Ще режа време, после в тебе ще се скрия....
В часовника ми беше доста тясно,
Увит в пружини, между зъбни колела
Притиснат до капачката ужасно,
аз плъзнах, па се хванах за остта
и там - въртях се цяла вечност,
Останал бос, изгубил своята човечност....
Но моят час, навярно ще настъпи,
Ще чупя рамки, ще съм зъл бунтовник,
Сега съм миг с лъжи света подкупил,
Сега съм Време в полуспрял часовник ...
