Здравей Любов!
Приятелко стара, как я караш?
Намери ли път и в моя живот?
От даровете си ли дойде да ми даваш?
Ех, Любов, надеждо моя...
Поспри, почакай...
тук на завоя... дъх поеми...
Усмихни се за миг...
Нека поговорим, мъничко само...
И обещавам Любов,
този път няма да спорим...
И няма да плача на твоето рамо...
Ще ти кажа само...
...ако заслужавам остани...
...ако не, с добро си иди...
И няма да те викам, Любов...
И няма да те моля...
Не и този път, Любов...
В камък се опитвам сърцето да превърна...
И никой не може да ме спре...
Никой Любов... освен ти...
Само ти назад можеш да ме върнеш...
И сега, Любов ти решавай, приятелко стара...
...оставаш или заминаваш...
Останеш ли, мила моя
щастлива най ще бъда на света.
Заминеш ли, надеждо моя
сърцето в камък ще превърна...
Нима не разбра Любов, за мен
всичко си в тоз проклет живот...
За мен най - важна си в света...
А по ирония на черната съдба
подминаваш всяка моя мъничка следа...
Но да останеш не те моля...
Нямам сили с тебе да споря...
Ти реши Любов...
дали сърцето ми ще съживиш...
или отивайки си ще го умъртвиш...
