Остани завинаги мой

[Arwen]

Бели сенки се скитат в мрачна нощ...
в своята светлина прегръщат черния разкош...
Тихичко проблясват звезди, някъде цигулка свири...
Красота прелива от две души...
А часовника бие полунощ...

Признание получило едно сърце...
Прегърнато от другото сърце...
И час по час любовта се сгушва...
И като девически екстаз,
даровете си по земята пръсва...

Обичам те... завинаги признавам!
Обичам те... на себе си в полунощ те завещавам!
Обичам те... смисълът намирам!
Обичам те... в теб себе си откривам!

Не исмам вече маски и лъжи...
Нямам сили пак да плача...
Не искам фалшиви ласки и излъгани мечти...
Заричам те! Не бъди на сърцето ми палача!

В тази мрачна нощ...
В черния разкош... себе си на тебе завещавам...
И точно в полунощ изпълни ме със страстния си покой...
Обичай ме! Не ме проклинай! Остани завинаги мой!

За това стихотворение благодаря от сърце на иринка за вдъхновението! Прегръщам те миличка!

[иринка]

Ех,сън не съм спала за да стана и да го прочета пак и пак!Бравоооо! Прекрасна си!   

[Arwen]

Нали знаеш кой ме вдъхнови! 
Ти си моята муза!!! 

[иринка]

Нали знаеш кой ме вдъхнови! 
Ти си моята муза!!! 

А ти си страхотен творец,обичам да съм вдъхновение за такива като теб!