И какво... обичаш него?

[NiksY]

И какво... сега обичаш него?

За него мислиш непрестанно
въпреки че те ранява
и го търсиш постоянно
без да знаеш как това става...

Празнота те е обвила,
а страданието не спира-
да заплачеш нямаш сила,
а тъгата все напира...

Всеки ден си обещаваш
да го избягваш уж нехайно,
ала тайно се надяваш
да се срещнете случайно.

И какво? Обичаш го, така ли...

Ревността ти те влудява,
ако с друга разговаря той
отвътре те гори и подлудява
и искаш да е само твой.

До късно да заспиш не можеш,
а сториш ли го - ад е,
и в съня ти неговия образ
те преследва и терзае.

Плахо, тихо си мечтаеш,
да потръгне между вас,
в надеждите блуждаеш -
и зовеш го пак без глас...

И какво... обичаш ли го?

Търсиш неговата топлина
докато си цялата в лед,
но изпитваш и вина,
сякаш нещо не е в ред...

Свенливо се усмихваш,
а зад маската  ридаеш
самотна някъде притихваш
и за другите нехаеш...

Той те прави уязвима
и възползва се от това -
тъй безсилна и ранима
чувстваш се от любовта...

И какво... обичаш него...
по начина, по който го написах...
и чудих се как аз разбрах
и тъй познато го описах?
Наистина ли не знаеш?
Е... защото те обичам -
това е моята присъда
и тайничко мечтая
на неговото място аз да бъда!
Но не мога...

[иринка]

Олеле,ти май за мен си писал(без последните пет реда)...наистина се чудя как си успял да опишеш толкова точно как се чувствам....Прекрасен,спиращ дъха стих! [cvetee]

[{dulgokoska}]

И какво... обичам него...
А мене пък обичаш ти...
Той прехласнат е по нея...
А подобна и' по теб гори...

И какво... обичам грешно...
Неподходящо и на място - не...
И какво... кръговрат, вир, тежко...
Различно и познато е...