Неискани ръце към теб се приближават,
докосват тъмното пространство във изгубена душа...
Очите тихичко се смеят,как се наслаждават,
на всяка пареща,отронена от теб сълза.
Неканени,като огньове устни-недостъпни
целуват мрака на погубеното ти сърце...
Свирепи истини,а някак като тебе глупаво-престъпни,
се стичат като капки жал по сивото лице...
Отблъснато,а всъщност искрено желано тяло
се слива с отчаянието на измислени мечти...
потиснато,смирено,тъй както Ада-опустяло,
не се предава...а часовникът назад брои...
Така ти отброява часовете-закъснял си,
брои ти всяка грешчица,в света ти променен...
Но как така...къде отиваш?!Полудял си...
да бягаш към изгубен бряг...занемарен...
Поискано е всичко,даже да не може,
макар ръцете да не искат вече...
Желана както никога преди съм,
знам,макар и клета...
Сърце в сърце-изгубено е всичко!
Аз ще се радвам днес на своята победа!
Телата ни макар ведно да се притискат,
аз знам,че всичко е от дяволите взето!
