Страх ме е така ,

[ilusia]

Безлунни нощи , на силно светещи луни ,
когато древни мощи уморено лягат в старини ,
и тъй забулени тайни разгръщат своите гърди ,
когато малко по малко земята пие от слани
и тъжни вейки докосват грохнали бразди.
Инстинктивно устните докосвам , сама
шептя си "спри" , времето носи аромат
на идващи дъги. Дедите пеят песни
за отминали зори , когато вечни дъждове ,
покривали сладостни очи.....

Ръцете празни , отправени молби ,
защо благословията така ми днес тежи ?
Когато радостно лице , обгаржда засъхнали сълзи ,
и небесата раждат уж усмивки... а боли ?
Нима жадуваното щастие може да кърви ?
Дали пък любовта не е бреме което твърде
непосилно носят крехките мечти?
И как самотата става нещо тъй познато ,
че всичко друго е плашещо и малко сляпо ....

Днес не крия. Плаша се , треперя мъничко дори ,
че нещо ново прегръща ме със други сили ,
и ръце заровила във вековните могли ,
търся замряло , биещо сърце. А само прах и
пепел , намирам там... Какво е ?
Какво е непознато чувство , да виждаш се желан ?
Нима изкуство е , сама да изживяваш своя бялн ?
Сила каква се тая нощ изисква , да заглушаваш
страха що в душата писква ? Не крия...Страх ме е така ,
сякаш идва края на нощта ....

[GaLLeRy]

Съни, прекрасно е , мила !
Много красиво !  [bravisimo] [cvetee]

[sunrise]

Страхът е автоагресия. Не се страхувай! [heart__]