...Когато смъртта и любовта
се слеят
в ефирна сиво-черна цялост
и лунните отблясъци огреят
остатъците от непотушена ярост...
...Когато капките от дъжд
проникнат
дълбоко в погледа пресъхнал
и мислите далече литнат,
обрулени безмилостно от вятъра полъхнал.....
...Когато цветовете на дъгата
избледнеят
от жарките целувки на съдбата
и страховете се разлеят
по бреговете стръмни на студенината...
...Когато облаците нежно
нарисуват
безформена надежда във небето
и спомените образуват
бразди по крехката повърхност на сърцето...
Тогава ти ела отново
с тихи стъпки
и нека пясъчните ни души една до друга
да изтлеят...
Ще осъзнаем тайните на вечността
единствено когато
смъртта и любовта се слеят.......
