Нещастно си обичал и от нея бил си наранен
и молил си за капчица пощада...
В копнежи само си се вричал,после бил си отегчен,
а после пък изгарял си на клада...
За нея всеки миг си молил-да се върне,да те стопли,
да скрие всичките ти болки от света...
Със Бога само си говорил,отронвал си несподелени вопли,
потъвал си от ярост в неотронена сълза...
Сега при мен пристигаш,мене молиш,
да я заместя мъничко поне...
И искаш нещичко поне да сториш,
да мога аз да върна всичко дето тя ти взе...
Ела,седни...Започвай да говориш!
Аз знам,че знаеш колко бързо моя свят превзе!
И сили с тебе да се боря,нямам!
И как да имам?!Всичките ми ги отне!
Ще мога ли да съм онази,твоята,
която с всяка ласка те влудява?
Ще бъда ли във тебе сила,
вливаща за дъх пореден волята...
Онази дето никога не наранява...
Ще искаш ли да я забравиш,както стара рана,
ще мога ли да се превърна в слънцето за тебе някой ден?
Ще се измъкнеш ли от тази тъй дълбока яма?!
И нявга вместо нея да целуваш мен....
