Сега преди да заспя,
съм вперил очи в хоризонта,
и чакам в мрака звезда,
да ми даде пристан самотен.
Въжета стегнете!
Напред към безкрая!
Въжета стегнете!
Смъртта е във края!
Хи-хо! Хи-хо!
Пирати сме ний кръвожадни!
Хи-хо! Хи-хо!
Деца на вълни безпощадни!
И в мрака се лутаме,
без дом, без любима, без пристан.
И мачти издути до спукване,
обтегнати, пак са от бриза...
Помнете момчета, помнете!
Морето е наша любима!
Крещете, момчета, крещете!
Мир за душите ни има!
Хи-хо! Хи-хо!
Напред, в нощта, хоризонта е наш!
Хи-хо! Хи-хо!
Надежда- тя е нашият страж!
Удавете мъката в ром!
Забравете семейство, деца и жена!
Удавете мъката в ром!
Морето е вашата булка сега!
Пиратски живот ние живеем!
Без задръжки и милост,
но с чест и със вярност!
Пиратски живот ние живеем!
Хи-хо! Хи-хо!
А когато на мачта увиснем,
Вий помнете заръката моя:
Морски вълци, деца на морето,
вий и мрака тъй мрачно умислен,
подчинихте на волята своя!
Хи-хо! Хи-хо!
И тогава, далече, в зората,
Вперете очи в хоризонта,
и там на ръба, до съдбата,
ще ви чака пристан самотен!!!
