Когато ти ме попита

[Unforgotten`feeling`f]

Когато луната заспа
ти с пръст път ми нарисува...
Пита ме дали бих могла
по него с теб да пътувам...

А аз просто ти посочих началото
на дъгата, образувана над нас
и ти в миг хвърли наметалото
от купчина съмнения и мраз...

Отведе ме на място където
кончета от цветя препускаха в галоп
на място, където небето
не знаеше що значат буря, потоп.

И алени сълзи  за миг изстинаха
по нашите стари стъпки...
И по пътя хора други минаха
с надежда за розови пъпки...

От тях венци направиха
От обич и магия неземна...
В миг за болката забравиха.

А дъгата започна да става
Все по – шарена и нежна
И всичко се случи затова
Защото Любовта е безбрежна...

Когато Луната тихо заспа
Ти с пръст ме нарисува...
Звезда паднала видя
И със нея затанцува...

[иринка]

 [inloveee] [cvetee] [inloveee]