В храма на своята душа паля последна свещ...
А после път ме чака... окъпан в гробна тишина...
За последно ще се стопля около пламъка горещ...
За последно ще се огледам в умиращата си мечта...
И вече зная... обич никога не ще да прося...
И тихичко пред иконата признавам...
...сгреших, че любов ти давах...
Но назад не ще се обърна...
никога няма при забравените ти ласки да се завърна...
Друг е пътят ми...
през гробна тишина... през мъгли и бури...
...през загубени мечти,
потънали в снежни преспи на извървени друми...
Ще отпивам от своята отрова,
ще изгарям в огън от мене сътворен...
Ще държа близо до сърцето си стоманата на ножа.
Макар и да зная... светът ти от това няма да бъде променен...
С плащ забулено е лицето ми...
Тихо вървя в лабиринта на своята самота...
Гола и боса скитам... скрита съм в една сълза...
...обгърната съм от гробна тишина...
Не плача... не викам...
Не моля... за обич не прося...
Тихо вървя... на някъде...
Превзета съм от гробна тишина...
Не чувствам в мен сърцето да тупти...
Вървя... просто вървя... без посока...
И сред гробната тишина сълзата ми
заледява се в своята самота...
И в тази гробна тишина сърцето ми отлита...
на небето се извисява... при последната умираща звезда...
