Старицата, която живее до нас...

[BLUE_ROSE]

Старицата, която живее до нас...

Цветята на прозореца й вехнат.
Останаха й бледите от снимките лица.
От месеци не стигат до нея...
нито обаждания, нито цветя.
Да е просто оттатък нашия свят
(една съвършенна малка вселена...
Където не страдат малки деца,
където не плачат за нищо големите.)
и никой не помни нейният глас.
Но тя е от тук.Тук е родена.
Живее сега ,живее край нас...
А може би не.... Кой го е грижа?!
Никой отдавна не пита за нея.
Цветята на прозорецът й... загиват...
И ние със тях - съвършените...


Ако някой ден отново я видим....
Дали и тогава към къщи бавно ще крачи?!
Или в последно сбогом ще я проследим.
Малко гузни. Малко тъжни ... и неплачещи.

[SkitnicaVmoretO]

    Невероятно е мило 

[иринка]

Невероятно силен стих!

[vesselin]

Блу,наистина браво за този стих!Хубавите стихове трябва да носят смисъл, а този е ярък пример за това.Дано прочитайки го някой да отстъпи място на някоя възрастна жена в рейса,защото някой ден той може да е на нейно място.Отново БРАВО!   

[Gentiana]

Прекрасен стих, Ками. Браво!
 

[BLUE_ROSE]

  Невероятно е мило 

Благодаря ти слънчице!

[BLUE_ROSE]

Невероятно силен стих!

Мерси Ири! 

[BLUE_ROSE]

Блу,наистина браво за този стих!Хубавите стихове трябва да носят смисъл, а този е ярък пример за това.Дано прочитайки го някой да отстъпи място на някоя възрастна жена в рейса,защото някой ден той може да е на нейно място.Отново БРАВО!  

  Веско, този път успя да ме засрамиш много! Не заслужавам такива овации.... Но... благодаря ти, че си разбрал и оценил стиха ми.

 Много хора просто живеят, отиват си от този свят и ... следите им се губят, защото никой не си е направил труда да ги запомни с нещо.... с нещо хубаво.  Е аз ще запомня старицата до нас, чието име дори не знам, с това, че много обича цветята , винаги е била учтива и мила с хората и ... където и да е сега й желая да е жива и здрава и някой ден, скоро отново да може да се грижи за цветята си.

[BLUE_ROSE]

Прекрасен стих, Ками. Браво!
 

Мерси мила! 

[vesselin]

Пиши!Имаш цяла вселена за описване.Когато някой ти каже ,че всичко е написано му кажи ,че никой не може сам себе си да опише, а комо ли хората около него.Всеки заслужава стих за него защото всеки е никой.Защо да не създаваме по една положителна емоция на всеки безсмислен.Стига толкова ,че ще те депресирам.
Пиши!Ти можеш!

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Имам само 3 думи: Много хубаво стхотворение...

[GaLLeRy]

 

[Sexy_Scorpionka]

Мила Розичке , за пореден път съм удивлена от стиховете ти . Ето този ме накара да се замисля какво е отношението на нас  младите към възрастните хора с мъка трябва да призная ,че е единствено пренебрежение и непукизъм ,а замислялисте се че след някоя друга година и ние ще сме в тяхното положение и едва ли бихме искали такова отношение ....А всъщност какво искат те ? Една блага дума и мил жест ? Толкова ли е много ? Жалко много жалко ...

[BLUE_ROSE]

Пиши!Имаш цяла вселена за описване.Когато някой ти каже ,че всичко е написано му кажи ,че никой не може сам себе си да опише, а комо ли хората около него.Всеки заслужава стих за него защото всеки е никой.Защо да не създаваме по една положителна емоция на всеки безсмислен.Стига толкова ,че ще те депресирам.
Пиши!Ти можеш!

Не ме депресираш. Благодаря ти за тези думи, знам, че е наивно да си мисля, че хората могат да се повлияят от нещо написано... но би било хубаво поне за се замислим.... 

[BLUE_ROSE]

Имам само 3 думи: Много хубаво стхотворение...

Благодаря ти! Радвам се, че ти харесва!